автор: apostola

Знам.На всеки връх се диша много трудно.
Там и вятърът пораства в своя ръст.
Може туй да ви се види много чудно,
но желая тук да бъде моят кръст.

Тука да останат мойте бели кости.
Тука да остане тихият ми зов.
Тук орлите горди да са мои гости.
Тук да бъде вечно покрива ми нов.

И звездите тука да са ми пазачи,
а пък вятъра да вее моя дух.
Тук да съм сред хилядите катерачи
и под този вечно бял и снежен пух.