Пришивам се
като несръчно очакване
в тъжноголеми очи
отвличам пейзажи
с твоето име
кървиш само от думи,
а смучеш сърцето
до дъно
неумело притискам те
още нямаш форма и цвят,
много важно,
нали си навреме
бод след бод,
върху нищото.