автор: Rodenavlotos

Като търкулнато камъче
под петата на босо момиче,
е животът. Дочувам го само.
Някъде другаде тича.

Някъде, дето мене ме няма-
в джоб прокъсан монета.
Като участник в спектакъл за двама,
но където съм третият.

В своята мъничка кула безока,
свряна в душата си- стая,
мисля си, ако съм спряна посока,
как ще стигна до края?

Или краят самичък ще дойде при мене,
своето право да вземе.
Липсващ часовник едва ли променя
хода на нашето време.