автор: Iskren32

Пада нощ. Дъждът ръми унесен.
Светлините край шосето - хладни.
Шумът на самолетите, сподавен,
напомня ми за тебе късноесенно.
Бавно стъпвам по увяхнал листопад...
А спомените, като падащи звезди,
просветват в мрака - клечки от кибрит.
И губят се в жаравата на онзи град.

А чакалнята в "Пристигащи" е тиха.
На таблото - полетът - arrived.
Някога ти идваше трогателно жива!

Днес си просто тъжен стих...