автор: Rodenavlotos

От старите рибари се научих,
как търпеливо се плете рибарска мрежа.
И чаках, чаках дълго да се случиш...
По-дълго от това крайбрежие.

Поисках да е здрава мрежата,
тъй както прави се с едно въже за бесене
и тънките си пролетни надежди
усуквах с тръстикови есени.

Заплетох краткостта на изгрева,
с онези дълги неправдоподобни залези,
които бавно над морето слизат
а всичко в тебе става алено.

Когато най-накрая свърших мрежата
и я разстлах като мъгла през късна есен,
във нея бяха всичките копнежи
и най-красивите любовни песни.

Там беше цялата ми скрита нежност,
която като лакома примамка в нея слагах
и се надявах тайно да я забележиш.
Тогава ти се появи на прага ми.