автор: venipec

Във празната стая.
На празната маса.
Със празни зеници.
Мълчиш и ме гледаш.
Мълча и те гледам.

А клетката птици
неистово стенат
и чупят крилата си.
Залезът
разкъсва пердето,
запалва пердето...
Опарени
от мисли и чувства
очите затварят клепачи.
И ти си отиваш.
И аз си отивам.
И няма да плача.
И няма да викам.
И няма да бягам.
Голяма съм...

Венцислава Симеонова