Добре написаната книга
чака своя си читател.
Дискретно тя и му намига
да й стане почитател.
Готова е да се разлисти-
да покаже свойта прелест.
А всичките й бели листи
носят буквената тежест.
А думите са като слънце-
топлят мисъл зажадняла.
Носят те душевно зрънце
за душата огладняла.
Като стигнеш й до края-
чак до задната корица,
тя сякаш те пренася в Рая
на криле, като Орлица.