автор: oziris

Във роля на Елена
видях те аз на сцена
в младежкия театър.
Игра ти вдъхновено
и исках откровено
аз поздрав да ти пратя.

Но не го направих.

Додето се усетя,
ти вече бе заета
със мой добър приятел.
Разминахме се ние...
наложи се да крия
аз чувствата в душата.

Много съжалявах.

Но нощ една безлунна
се случи малко чудо -
засякохме се двама.
Говорихме до късно
и никой не прекъсна
това, което стана.

Бяхме вече близки.

Това, което чувствам
когато в мен е пусто,
минава щом се срещнем.
В душата става меко,
сърцето ми олеква,
кръвта е по-гореща.

Друго аз не искам.