автор: apostola

Не мисля, че това е грешка
във този свят и див и тих
да ваеш мъката човешка
"в картини, музика и стих."*

Че тук, където си живееш,
самата мъка е футиш.
И ти, човече, го умееш
след туй от радост да цъфтиш.

Човекът в мъка се познава
и в нея винаги гори.
И той за радостта узнава,
когато тя го озари.

Че мъката те отрезвява
и е чистилище дори.
Че тя сълзите си развява
и във душата ти гори.

Че с мъка всичко се постига
и тя е твой градивен лост.
А радостта след туй пристига
по временния въжен мост.

______
* цитатът е от "Самолечение" на voda