автор: sradev

Блатният змей

Да, да и в блатата има змейове и то какви! Mного не се хвърлят в очи и дори биват малко изкаляни. Но змейското се обажда когато му дойде времето.

Когато бях в най-блатната част на блатистата страна, наблизо пребиваваха няколко змея в дупка 106. Някъде около дупката изглежда имаше изворче на огнена вода, защото там почти винаги имаше от нея. Портата на дупката беше отдавна изкъртена, понеже най-дребният от тях я отваряше с глава, носена под мишница. Иначе те си бяха кротки змейове и никога, с изключение на един път, не съм ги виждал да отвръщат на обида. За този път искам да разкажа. Колкото повече време минава, толкова по-невероятно ми изглеждаше всичко това.

Една ранна нощ, някъде около 4 часа, дочувам прекрасна, неземна музика. Сега разбирам, че така е свирел Пан и само той може да вдъхне такава музика. Излизам от своята дупка и по коридора виждам Пан Влодек, един от тези змейове, бос, окъсан, с блато облепен, с флейта на уста да марширува и свири. Изпариха ми се всички чернотии, олекнах, светлина обля пътя, и останах така втрещен и възторжен. Ненадейно от една от дупките се показа един мазен плъх и се опита нещо да каже относно нощната тишина. Ужасих се, че сега ще прекъсне чарът на флейтата и блатото отново ще ни залее. Но Пан Влодек, с втренчен поглед далеко пред себе си, с равна крачка, като че ли ходеше по вода, без да промени с нищо мелодията, му лепна два леки плестника с крака и продължи. Плъха си подви опашката и повече не се показа от дупката. И вълшебната флейта продължаваше мощно да звучи и да буди слънцето.

Питам следващият ден онези от дупка 106, верно ли е това, което съм видял. А те ми отговарят: Ами Влодек, като пие непрекъснато цяла седмица огнена вода, понякога свири на флейта.

1977
Казах!