Аз Телец съм - тъп и упорит,
с нрав невероятно търпелив.
Прекалиш ли, биваш ти изтрит
нищо, че до вчера бил си жив
враг или приятел в моя ум.
Нищо, че танцувал си танго
с нервите ми - шумно и без шум.
Питал ли си някой и с кого
идвал ли е Коледният дух,
излетял от моето писмо?
Котешките стъпки му дочух
на комина с димното валмо.
Но... не ми е Коледно! Не е...
Стяга ме проклетият ботуш.
Вятърът писмото ми чете
между сухи клонки на скоруш.
Всяка буква - паднало листо -
рее се из ледения ден.
Не, не ми е Коледно! Защо,
щом светът така е устроен?
С хилади мечти е украсен
и на път е старият светец,
но шейната тегли не елен,
ами просто някакъв Телец.