автор: Krasi_Yankova-Zvezdokril

Много време мина откакто Земята прекъсна всички връзки с Галактиката. Тогава още цялата система беше населена. Първо намаляха контактите с луните на гигантите, сякаш външната система заживя свой живот. Постепенно се обезлюдяваха Кристалните градове на Марс и Луна, а след инцидента на Венера Земята окончателно остана сама.
Спомни си и по отдавна, като млад ентусиаст, бяха открили система с естествени колонии, три прекрасни синьо-зелени светове, пристигна зареден с идеи. На една от скалистите живота дори се беше осъзнал. Нарекоха ги Първородните, подобно на първите разумни в Галактиката – Древните. А планетата обявиха за столица на системата и я нарекоха Земя.
В служба на разума. (Ан)друида приседна на импровизирания стол в пещерата и се засмя глухо. Удобно му беше тук. Града беше наблизо. Спогаждаше се със съседа – една стара мечка.
- Здравей – над огнището се поклащаше горски дух, хората ги нарекоха така, когато забравиха откъде идват – знаеш ли че вече не си единствения Пазител тук.
- Затова ли се появи Вестоносецо – стареца се поизправи подпирайки се на гравиран рабош*.
- Видях я…
- Кого?
- Другият Пазител, казват че носи кръвта на Тангра…
- Значи е Първородна… Странно, значи е жена…
- Проблем ли ти е?
- Не говори глупости, никога не съм страдал от подобни предразсъдъци, дори когато се налагаше да живея като славянски жрец. Просто се изненадах, сигурно е за добро. Като знам какви бяха другите ми ученици – мъже! Копнее да си ползва силата, ама защо я има, какво представлява, откъде е дошла… не влагаха никаква мисъл – с горчивина констатира стареца.
- Кой е Тангра?
- Техния първичен Бог, онова в което са вярвали в началото…
- Не изглежда да вярва в богове, а и имам усещане че носи смесена кръв…
- Днес трудно ще откриеш някой които да не е със смесена кръв, дори от Първородните…
- Не ме разбра с виша градация, в нея има Нещо, ако питаш мен Тя е Стихиина…
- Шегуваш се, Стихиини няма дори сред Древните, оттеглили са се много, много отдавна и дори не е сигурно дали в Тази Вселена.
- Именно, казах ти в нея има Нещо и то определено е неестествено тук, трябва да я видиш.
- Стихиина Първородна… Ти да видиш! Ти да видиш! – изумено повтаряше друида.
***
Беше се сгушил на една ъглова маса и кротко си сърбаше боб. На съседната имаше шумна компания от София, градчето от подножието. Когато тя влезе, почти никой не я забеляза. Дребно, жилаво телце, тъмна непокорна коса, като жив водопад се стелеше по раменете. Очите, трудно е да объркаш непоколебимия стоманен блясък в погледа на Първороден. Движеше се с такива лекота и грация присъщи само на Стихиините. (Ан)друида не беше виждал Стихиен на живо, но имаше добра представа от безбройните записи. Можеше да се обзаложи, че по скоро ще чуе дишането на комар, отколкото нейните стъпки. Все едно се плъзгаше по въздуха, но не защото не стъпваше здраво по Земята, а понеже тя се отместваше достатъчно за да и стори път. Вроден неподправен финес подплатен с първична суровост, сякаш някой е отчупил къс от монолита на самото време.
Беше облечена обичайно за сезона, яке и тричетвърти панталон, чиито ръб удряше в ботуша. Под левия крачол забеляза кортик*, който само изглеждаше сребърен. (Ан)друида можеше да се закълне, че острието е покрито със симбиотичен поликристал* и че в никоя армия на земята няма такъв. Носеше го отляво, значи си служеше еднакво добре и с двете ръце. Още една крачка разкри специфични гравюри по ножницата и ръкохватката, те еднозначно сочеха статут на Пазител. Тя се отправи към бара.
11.12.13 (следва продължение)

* рабош – старобългарски календар-пръчка (слънчев)с квадратно сечение, бил е разпространен на балканския п-о-в. Началото на такъв календар е първи септември. Друг подобен на Земята е откриван само у австралийските аборигени, но той е лунен и с кръгло сечение.
* кортик – Къс нож, част от униформата на офицери или курсанти във военни училища.
*Поликристали – покритие за соларни панели, ефективно преобразува слънчевата светлина в електрическа енергия.