Рано сутрин е. Вървя. Отивам на работа. Студено е и съм се свил като рибарски… / рибарите знаят/. Дърветата са заскрежени, тук –там има замръзнали локви, наблизо стоят три котки – две черни и една шарена.
Качили са се на едно дърво, за да не им мръзнат лапичките / може пък и да са летящи котки/. Винаги са тук, защото някой им оставя храна. Два синигера подскачат от клон на клон и оцветяват зимния пейзаж.
Наближавам павилион с надпис “Lafka”- цигари, алкохол, вестници и списания. Не е само един в града. Много са. Сложени са на най-възловите места. Хищно разтворили криле, очакват клиенти от тъмни зори до полунощ. Дочувам: “ Едно Victory, моля!” Поглеждам -някакъв ученик с раничка на гърба. Сещам се, че тия дни в сайта на МОН прочетох за национален ученически конкурс “ Проектът на нашия клас – за живот без тютюн 6”. Спомних си, че в други страни така натрапчиво не се продават цигари и алкохол. Колко кампании и спортни състезания са проведени за ограничаване на тютюнопушенето! Пък наоколо все Лафки…”Решението е на местните общинари”- мисля си примирено и целеустремено крача напред, настъпвайки отмъстително една празна кутия Victory…