автор: ipsidixit

Без теб;
Мисля с теб;
всъщност вървя
и улици сливам с небето -
сиво, надупчено,
обичано, скучно.
Светофара, в червено,
пак развален е;
жълто не сменя почти...
Никога - на зелено;
или поне неизвестно е;
както и ти;
мисълта ти обичана,
понякога - лична;
дъгата - усмивка,
намръщена, всъщност,
наопаки гледана;
все неразбрана,
точно след бури,
криещи рани;
всъщност май спрял съм;
сякаш говориш ми с клаксони,
град от умора;
мисля си с теб; всъщност и мисли
още обичаш; те те градят, град на неволи;
моля те, моля те, спри да говориш;
още обичам те,
детсвото мое помня го чисто,
град на огризки,
фасове, фасове,
мисли,
леко преплетени
мътни мелодии;
пак ми говориш; тука съм; слушам те;
пътят ефирен е - ето, зелено;
първи съм в дългата, тясна колона;
спряло, движението чака да паля... И ми говори.