автор: boliarkabg

Посрещането

Бръмнахме с колата и за минутки бяхме пред къщата на хазяйката. От комина се виеше чист, бял дим и се спускаше в ниското, стелеше се „На лошо време” - би казала моята баба.Сняг покриваше всичко наоколо, затрупана беше асмата, под която през лятото пиехме кафе, хапвахме. Дворът беше разринат колкото кокошките да се поразходят и клъвнат от зрънцата в тавата. Рояк врабчета им помагаха на закуската. Кучето радостно залая, изправяше се на крака и се дърпаше от синджира. „Позна ме момчето”-радвах се аз.
Отворих пътната врата и се озовах в топлите прегръдки на леля Ганка. Не сколасала дори да обуе нещо, беше прибягала по терлици и ме гушкаше, гушкаше, изстъпила се на пръсти. След дългото посрещане, прегърнати се отправихме към къщата. На прага седеше котката. Дори заради любопитството си или радостта си не беше напуснала топлата стая. Замърка в краката ни и така влязохме в къщи. Моята мила хазяйка за кой ли път ми даде пример на скопосна жена. Знаете колко е възрастна, но обула панталони от трико, отгоре туника в черно на весели цветчета, с къси ръкави. Под туниката тънка синя блуза с поло яка. „Да шетам по-лесно, да не ми се трупат ръкавите”- каза по-късно когато й се възхищавах на глас. Обута в леки, топли терлички, шарени като дъгата. Едни от тия, които ми показваше с гордост през лятото. Печката гореше, беше топло, уютно, миришеше на сготвено, на сладкиши. Чиста стая, широка и светла, замръзнала в подредбата си някъде в 70-те години на миналия век. До стената, срещу вратата леглото на леля Ганка. Застлано с красива, вълнена покривка и грейнали възглавници, от ония, бродираните с дебели конци. На другата стена бял, висок бюфет в безупречно състояние. Зад витринките му блестят чаши, красиви, стари шишета, гарафа, фигурки.Неизменното мильо като скреж покрива стъклото на витринката. По средата на стаята голяма маса с покривка, а върху покривката цветна мушама. Ваза с няколко борови клончета и дрянови пъпки. „Обичам тези букетчета и цяла зима си ги топя с пресни клонки, да ми е свежо”- обясни леля Ганка. Широк, трикрилен прозорец, „двоен” както се правеха тогава, обрамчен от перде в резедаво. Не слагала тюлено, ми каза хазяйката да не й пречи да гледа навън. „То и без това очите ми премрежени, да не ми се мотае и перде, а и така по-лесно чистя стъклата, да са бистри”. Под целия прозорец етажерка, а върху нея естествено, че са цветята. За тях ще говорим по-нататък. На другата страна широка, бяла мивка, от ония дето майките ни се надпреварваха да търсят някога „с връзки”, фоертонови, така им викаха. Блести от чистота, встрани до нея етажерка с бурканчета подправки. Единственото модерно нещо беше печка „Раховец”, „ей тъй , за всеки случай”. Столове около масата , естествено с плетени възглавнички по седалките. От тавана, точно над масата висеше лампа, с резедава „шапка”, в тон с пердетата, без прашинка по себе си. Уютно, чисто, красиво. Кошничка с някакво плетиво в единия край на леглото. Върху печката неизменната тенджера за топла вода.”Да има, все трябва за нещо”. Малък телевизор, радиоточка, това пък беше „раздумката” на леля Ганка.
Седнах, отпуснах се блажено, бях си у дома. Безкрайно спокойствие и щастие ме обзе, исках този миг да не свършва.
Щяхме да пием кафе, но хазяйката поиска първо да ме заведе в стаята ми горе, да си оставя багажа, да се преоблека и тогава да седнем на кафе, на обяд, на безкрайни приказки. Имахме да си говорим цял ден, че и цяла нощ може би.
На вторият етаж ме чакаше чудесна изненада. В моя чест, а и за празниците леля Ганка беше застлала чисто нови черги и губери, от онези, които през лятото напичахме на слънце. „За какво да седят, да ги ядат молците ли” ми рече хазяйката. Как се беше справила сама, извадила ги, почистила от нафталина, проветрила и застлала на ум не ми идваше. Още в антрето се усещаше празник, а в моята стая беше омагьосващо. Запалена печката, топличко, греят черги и губери, зад стъклата снежно, зимна приказка.
Пуснах чантата на пода, приседнах на леглото, протегнах ръце и за кой ли път този ден прегърнах милата възрастна жена. Толкова топлина и уют отдавна никой не беше давал в живота ми, толкова спокойствие и радост. Чувствах се малка, обичана, дори бих казала глезена. Започна красив етап от моето пътуване в живота.

Милка Маркова