Имам дом единствено в сърцето ти.
Вътре в тишината отразява се.
Тъмно ли е в него или свети,
все едно е, щом ме съхранява.
Не онази мен, недоразбраната
или пък тревожно заядливата...
Пази съкровения остатък
на самата същност причудлива,
към която крачех през годините,
всеки ден рушаща стари мостове...
Вече няма как да се разминем -
в центъра на невъзможното сме.