автор: dohtora

Галя с очите си спящо пиано.
Старо, покрито със прах, поодрано,
струните - скъсани, вехти чукче́та,
преуморени не слушат ръцете.

Но щом запее песен игрива,
пали сърце та душа не изстива.
Гонят ръцете ритъма блуден
ручей от тонове в оркестъра чуден.

Плаче пиано..., а песен... парлива
с много любов, болка горчива.
Пей! Не плачи, мое старо пиано.
Нищо, че вън е толкова рано.