автор: angar

Данчо Глиганчо гази в гората,
мачка тревата, къса цветята.
Рови земята - отдето мине,
става след него лунна пустиня!

Че се ядоса Мецана стара,
та го повика и му се скара:

"- Данчо Глиганчо, да се поправиш!
Отдето минеш - все пакост правиш!

Не си самичък в тая горичка!
Тая горичка - тя е на всички!

Или ще станеш примерен бърже,
или ще трябва да те завържа!"

Станал ли мирен Данчо, не зная,
но го видели вързан накрая!