Данчо Глиганчо гази в гората,
мачка тревата, къса цветята.
Рови земята - отдето мине,
става след него лунна пустиня!
Че се ядоса Мецана стара,
та го повика и му се скара:
"- Данчо Глиганчо, да се поправиш!
Отдето минеш - все пакост правиш!
Не си самичък в тая горичка!
Тая горичка - тя е на всички!
Или ще станеш примерен бърже,
или ще трябва да те завържа!"
Станал ли мирен Данчо, не зная,
но го видели вързан накрая!