автор: fyon

Аз си имам тревички и орехи.
Имам лятна рогозка мокра.
Ветрове дома ми събориха
и си търся листо за покрив

Мен ми стига обелка лимонена
и тръпчива - от слънце лятно.
Аз си нося торба със спомени,
и тая водорасло в косата.

Други вече си пълнят чашите,
и измислят елхи, снежинки…
Аз държа есента за опашката
и я грея, да не настине.

Пак си прося трохи от топлото
и се храня с огризки от шарки.
Гоня всички охранени облаци.
Аз съм есенната клошарка.