автор: daro

Събрах си мислите накуп.
После хвърлих фаса.
Лумнаха на клада.
Прегоряха бързо –
станаха жарава.
В този огнен студ
с искри,
кристалите прониза.
Изтегнах се на гръб,
завих се с роса
и слушах как пращят
на мислите корите.
И засънувах
пепеляви сънища.
На разсъмване видях,
мисълта ми като прах
поръсила очите.
На топло върху тях
бродила в звездите.
И се вмълчах…

Съществувах в огледален сюр.
Разполовен от слънчев циркуляр,
кухините в мен зееха на кратери.