автор: Obgru6tane

Знам, че ми липсват две неща. Едното е хубавото топло време, което те подканва да бъдеш щастлив и да се смесиш с тълпите. Другото си ти. Едно от двете мога да имам на момнета. За другото ще трябва да почакам. Ще ми се да знам кое кое е.
Не съм се показвала навън от дни. Може и времето вече да е усмихнато. Проблемът на щастието е, че не те уведомява изрично, кога те чака под прозореца. Понякога е там, но се налага да се покажеш, за да го видиш и да го поканиш да влезе. От друга страна и все навън да си седиш в очакване - пак не излиза работата. То е капризно, обича да изненадва, но само тези, които са склонни да го очакват. Противоречива история.

Къде ли си ти сега? Може би зад волана и бързаш за някъде - ти все бързаш! Може би скучаеш, работейки. Жалко, че не поощряват за това;-). Би ме било страх да съм с теб, ако е първото. Обичам да се чувствам сигурна, а тия твоите екстремни работи ме плашат. А ми се ще да не беше така. Да се оставя на течението, независимо от скоростта му, и да изживявам всяка секунда като последна. Може би и за това не мога да се отпусна с теб. Седя скована на срещуположния стол, наблюдавам те. Небрежните ти жестове, закачливата усмивка. Слушам те да говориш за какво ли не. Харесва ми като съм с теб. Защото тогава аз самата оставам притеснително свита в ъгъла на малката ни действителност от две големи бири и цяла купчина от твоите забавни истории и... И на практика отсъствам. Там съм де, но като две уши, две очи и два силно притиснати един към друг крака. Това съм аз. Не знам дали срещите ни ти носят нещо. Но пък добре глезят егото ти. Ти наистина си ми интересен. Това е, което харесваш в мен. Харесваш, че те харесвам. Не е ли забавно?;-р. Всъщност, ако събера смелост и към образа ми се присъединят чифт устни, ще чуеш, че има и неща, в които си приличаме. Е, не в бързите... Но да, имаме сходни неща, а и доста допълващи се. Тогава ти наистина може да ме харесаш. Тогава към образа ми ще се присъединят и чифт ръце, които да хванеш в своите, дори и красивият ми бюст. Не ти се сърдя, че не си му обърнал внимaние до сега, май никой не е. Нося такива дрехи. Но да, вътре в себе си искам да ме забелязват, както всяка жена. Искам мъжете да се обръщат след мен и да зная, че те знаят, че съм привлекателна. Може би дори някой ден ще облека малко по-късичка пола и прилепнала блузка. Когато бях ученичка, приятелите ми се подхилкваха и не вярваха, че имам желание да бъда като тях. Колко глупаво, нали? Разбира се, че имам... просто ме е страх. Страх ме е и когато караш бързо.

Но ти не се страхуваш. Натискаш газта и постигаш това което искаш - повишен адреналин или някоя жена в скута ти. Да, виждала съм те с други жени. Но те всички са така обикновени. Независимо как са облечени. Не мисля, че са ти толкова приятни, колкото съм ти аз. Защото най-много от всичко обичаш себе си. А аз съм като едно твое огледало. Можеш да ми говориш и да знаеш, че каквото и да кажеш, аз ще се усмихвам с обожание. Но и си убеден, че никога няма да се разкрия пред теб. Така ти е лесно - за теб остава само обожанието и никакви задължения. Да, аз съм твоето любимо огледало. А те, другите, съставени предимно от стегнати задни части и големи гърди, са като... одеколонът ти. Всеки ден посягаш към тях, избираш си някоя и си слагаш... аромат "Виктория", парфюм "Кристин" и разни и разнообразни други. После, когато с теб се срещаме, аз усещам, че миришеш на някоя от тях. Но пък ти така сладко търсиш отражението си в очите ми, че всичко друго губи значението си. Просто се настанявам в ъгъла и зачаквам поредната ти история.

Вече се познаваме от много време. Така де, аз познавам теб. Някой друг би казал, че е време да проговоря и за себе си. Страх ме е, признавам си. Необичам промените. А това би била промяна. Дори много голяма, избягвам да правя това. Но както казах, вече те познавам твърде добре. И знам, защо излизаш с мен. На теб не ти трябват устните ми, нали? Не, няма смисъл да те лишавам от това, което наистина е ценно за теб - любимото ти огледало. Затова ще продължавам да си мълча, звучи ти добре, нали? Така винаги ми е било лесно. Пък и ми харесва да си фантазирам. Знаеш ли, колко смешна физиономия правиш, когато си представям как идвам на срещата ни с малко по-късичка поличка и прилепнала блузка?;-)Хей, толкова сладко би било изумлението ти тогава! Но... как бих била сигурна в това. То никога няма да се случи. Пък и защо да се лъжем, харесва ми да бъда такава. Като че съм създадена, за да утолявам желанието ти да се изтъкваш. Като че ме има във функция на някого... Колко успокояващо, нали?

Ще почакам още малко тук, свита на канапето вкъщи. Всеки момнет сигурно ще ме потърсиш. Не искам да бързам да вдигам слушалката. Бързината ме плаши. Просто ще си седя и ще си чакам кротко, за да имам достатъчно време като чуя телефона. А като звъннеш и поискаш да се видим, ще разбера и какво е времето навън. И дали щастието ми не ме чака под прозореца.