автор: apostola

Със юмруци вятъра ще спирам.
Ще се взирам в гъстата мъгла.
Кръв по мене с поглед ще изпирам
и ще търся в купчина игла.

Ще протрия чифтове обувки
по надупчен и нагорен път.
Ще забравя женските милувки
и целувките по мойта плът.

Ще вървя и няма да се върна.
Ще вървя нагоре и напред.
Ако ще късмета да повърна
с тази мисъл все ще съм зает.

Чак до горе аз да се дотътря
и да стигна моя връх висок.
Там да ме допусне Господ- вътре...
Да почерпи със божествен сок.