автор: venipec

Вече почват тънички бръчки
край очите ми да личат.
И дали от съня ми измъчен
или просто от дългия път,
все по-често сърцето прескача
и ме буди самотно в нощта.
Все по-често се случва да плача.
Все по-рядко да бъде добра.
А животът със своята сила
безметежно минава край мен.
И се раждат, а после умират
ден след ден и нощ подир ден.
И какво ще остане от всичко
в най-последния, сетния час?
Ще остане ли, че те обичах?
Ще остане ли спомен за нас?
Ще останат ли босите стъпки
на момичето с мойте очи?
И онази първа целувка.
И онези първи сълзи...
Не, не искам тънички бръчки
край очите ми да личат.
Кой ми взе вълшебната пръчка?
Имам нужда от нея сега.

Венцислава Симеонова