автор: pisana

Прозореца на моята топла стая
разкрива ми един различен свят
на хора тръпнещи от вятъра
забързани към непознат за мене бряг.

В палтата скрили са надежда,
че може би, мизерния живот
с история, живота им подрежда
в благополучие…и с божи знак.

Все още домовете осветени
раздвижват сенки и съдби,
ала ще бъдат скоро угасени
и тока и надеждите им за щастливи дни.

Децата им, не ще заспиват сити,
а може би, преситени с лъжи,
че някой , някъде се грижи
за техните забравени мечти.

Студът телата ще сковава
снега ще пръска красота,
че зимата си вече заминава
и чука тихо пролетта.

Прозореца на моята топла стая
разкрива ми , един различен свят
мечтата с тях ме е събрала,
но днес , усещам само хлад.