автор: Apokalipsis

Ще бъда есенна
И вятърна
С мъгливи отпечатъци
От пръстите.

Ще бъда жълтото
И тихото
В следобеда
На циганското лято.

Ще съм червеното
И топлото
Във жилите
На мъртвите листа.

Ще будя нощите
И безпризорна
Ще разказвам приказки
За влюбване.

Ще вдишвам изгреви
Оголени,
Удавени във розово
И стъклено.

Ще бъда свитото
И пеперудено
В гърдите
На отлитащото време.

Ще бъда изповед
И бряг
На мисли-лястовици
Закъснели.

Боса и настръхнала.
Ще спра до тебе.
Блудна,
Гладна за обичане.

Пусни ме!
Да се стопля в синьото.
И без това съм вече ничия.

Пусни ме...
Докато премине зимата.


15.09.2013 А