автор: Rodenavlotos

Аз често сядам със лице към миналото,
но насаме със себе си, а не със самотата.
И бъркам с пръчка в лавата застинала.
Отдолу може да изскочи нещо златно.

Помпей, разбира се, отдавна е история
и страстите му са завинаги погребани.
Но аз оставям пепелта да ми говори.
Дори и липсата на нещо е потребност.

Тогава влиза в сила моята фантазия.
Започвам да строя Помпей от нулата.
От късче мрамор си извайвам вазата
за утрешните си лалета и зюмбюли.

Когато липсата на артефакти заговори
и боговете са принудени да млъкнат.
Пред вдигнатия нов Помпей отгоре
със даровете си застават нови влъхви.

Контактът с пъпната си връв изгубил,
ти вече няма никога да бъдеш същият.
Понякога е нужен и един Везувий,
за да прекъсне пътищата ти за връщане.