автор: apostola

Седни за малко.Попплачи си...
Защо загуби ти кураж?
Във нещо сбърка ли?Личи си.
Но знай, че туй не е мираж.

Не слагай на сърцето болка.
Ще дойдат други времена.
И радост нова, като шнолка
ще гали твойте рамена.

И дните слънчеви ще станат.
Ще те целува и луна.
Далече болки ще останат.
Ще станеш новата жена.

И длан на мъж ще те погали.
Сърцето му ще затупти.
В душата огън ще запали...
Блажен до тебе ще заспи.