автор: geostal

Вървя из града. Аз съм ходещ човек, екологичен – тъй да се каже. Около мене – панелни блокове, сиви, скучни, грозновати. Минавам покрай един, втори, трети вход – приличат си, сякаш са братя.
По стъклата са налепени некролози като пред вход на гробищен парк. Неизбежно привличат погледа на всеки. Заглеждам се и аз в един от тях. Моето име съзирам. Е, случва се, но…и второто като моето! Бре, че работа…и фамилното същото! Да съм умрял – не съм, щеше да се чуе. Ето дишам, живея и даже пописвам тъй, както умея! Шега някой да си е направил! Вторачвам се захласнато отблизо. Не, не съм аз! Човекът е бил над седемдесетте. “Е, имам още време! “- мисля си и продължавам целеустремено по пътя си.