Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: renizah78
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14008

Онлайн са:
Анонимни: 431
ХуЛитери: 4
Всичко: 435

Онлайн сега:
:: mariq-desislava
:: Georgina
:: Albatros
:: LeoBedrosian

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Август 2022 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031       

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаКъщата със смокинята
раздел: Поезия
автор: apostola

Ще се завърна в тази къща,
където нявга съм роден.
Към нея споменът ме връща
със двор навярно разграден.

В едно дърво от мойто детство
смокини зрееха за мед.
До нас във двора-по съседство,
нямаше дори и плет.

И мама правеше ни сладко
от тез смокини, като мед.
Минаваха ни дните гладко,
защото бяхме със късмет.

Играехме си на билички
(игра със топче от стъкло).
Правехме си пак белички
макар без лятно облекло.

И ето- тръгвам аз от кея
да видя стария си дом.
И тъй вината да разсея
от този дяволски разлом.

Но...къщата я няма вече!
На нейно място има блок.
А там пред блока- надалече,
стърчи един смокинов глог.


Публикувано от aurora на 29.11.2013 @ 09:05:56 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   apostola

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 2


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

11.08.2022 год. / 20:38:37 часа

добави твой текст
"Къщата със смокинята" | Вход | 1 коментар | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Къщата със смокинята
от missana на 29.11.2013 @ 11:05:27
(Профил | Изпрати бележка)
Апостоле! Това младите едва ли ще го разберат с тяхното "компютърно детство", непресечно с "Да се завърнеш в бащината къща..." на Димчо Дебелянов и с неговото "Помниш ли помниш ли тихия двор...". А ти върху това детство слагаш акцента. За мен то също е реалност. Помня и са сякаш пред очите ми, стъклените топчета и плочките, които редяхме по контура на манала и сладката, които бабите варяха и ни гощаваха с тях. И смокиновото и това от бели череши и малиновото. И като запалеха кандилата, ставаше като в църква. Но не като църква с тези сегашни попове-мутри с ДжиЕсЕм вързан за ухото, за да не проуснат парите от поредното конвейрно кръщане и опело, и които затварят големите си черни джипове с електроника, нарушавайки първата Божия заповед, защото обичат колите си повече от Бога. Това бяха истинските църкви на благородните старици, най-често почернени вдовици, не помислили повече за любов и непрежалили покойника си. Не като сегашните мадами, които не го дочакват дори да изстине и въртят очи като баскервилски кучета.
И аз построих блок на мястото на бащината си къща и много страдам заради това. Остана ми само споменът за нея и детството с погребаните в основите на блока призраци. Затова много високо оценявам твоето стихотворение и искрено те поздравявам за написаното!

Твой: Мисана


Re: Къщата със смокинята
от apostola на 29.11.2013 @ 13:06:49
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря, Мисана, за коментара!! Точно това съм си мислел и аз тия дни!Страхотно съвпадение на мисли по тия въпроси!
Но нашето поколение беше друго, както ти със съжаление отбелязваш.Но ако това вече не може да се върне, ние сме длъжни поне да го отбележим на хартия, за да се помни и прекланяме пред него!
Безкрайно ценя твоите съждения и се радвам, че посещаваш моята скромна страничка!
Желая ти хубав ден и чистосърдечни поздрави от мен!

]