автор: apostola

Ще се завърна в тази къща,
където нявга съм роден.
Към нея споменът ме връща
със двор навярно разграден.

В едно дърво от мойто детство
смокини зрееха за мед.
До нас във двора-по съседство,
нямаше дори и плет.

И мама правеше ни сладко
от тез смокини, като мед.
Минаваха ни дните гладко,
защото бяхме със късмет.

Играехме си на билички
(игра със топче от стъкло).
Правехме си пак белички
макар без лятно облекло.

И ето- тръгвам аз от кея
да видя стария си дом.
И тъй вината да разсея
от този дяволски разлом.

Но...къщата я няма вече!
На нейно място има блок.
А там пред блока- надалече,
стърчи един смокинов глог.