автор: rumpel

Разбираш, че у тебе е четвъртък
едва когато делникът отмине.
И гледаш как луната се завърта,
но само оборот и половина.

От кулата на Времето проглеждаш
към седмици, секунди и минути.
Това, което виждаш е надежда,
това, което си измерил - бруто.

Но бруто е поредната случайност,
че още съществуваш и си смъртен.
Едва ли е късметът обичаен,
ако си жив до другия четвъртък.