Във дните тежки и във дни по-леки
събирам мъдрост в шарена торба.
По трудни пътища и по пътеки
вървя сега с написана съдба.
Но имам аз запазена пътека,
където съм оставил и следа.
По нея тръгнал- зажаднял- човека,
ще стигне той до кладенче с вода.
И с двете шепи там да се напие
със стихове от изворна вода.
В душата му доброто да надвие
и да се слее с моята следа.
Човекът е в това, което дава
и нещо чисто в други да остава.