автор: secret_rose

Ти зарида,
но моят плач бе заглушен
от падащите капчици надежда.

Когато гасне в теб изгрява утолимо в мен,
когато се топиш, любов, проглеждам.
Когато в теб припада мрак, а в мен денят шепти,
или зората пее със сълзите
на нашата раздяла, от която ти
низспускаш нежноста си до очите ми...

... по уличката тъмна на студеното сърце
пристъпвам и се роня от умора.

Не исках ден и нощ.
Аз исках само двете ти ръце
в които да приема, че сме хора.