в последните ми очи
застиват тежките мъгли на ноември
сънищата се разбягват като врани в нямо очакване
да завали
гладът на ръцете ми
сива вълчица в глухо желание
бродира мълчание по белезите върху гърба ти
да завали
в коловозите на думите
стъпките ми изтляват като прах
времето се надсмива над загубите ми
да завали
в есенните ми дни
с аромат на грозде, круши и пръст
любовта пише с пръст името ти върху дланите ми
да завали
в последните ми очи
пълни с притихнали ничком въпроси
мислите ми коленичили на прага
измолват сняг