автор: sradev

Баща й я беше кръстил Аида.

Не, че беше меломан, но като студент често е посещавал кръчмата "Аида", та спомените си беше така материализирал. Още като дойде първи курс ми хареса, намесвах се във възпитанието й (да не дава на баща си ключовете от колата му, освен когато трябва да се налива бензин, да му тегли редовно ушите, да не ходи на лекции, особено на неговите, че ще оглупее...), което даде своите резултати - съвсем заприлича на Аида! Дойде и време да се дипломира, тя реши да го направи деня преди свадбата си, годеника й (последен ден свобода) играеше ролята на гръмоотвод, вуйчо й от Чикаго, лелите й заедно с баба й и дядо й бяха дошли за сватбата (не се бяха виждали с баща й 15 години, а с нея много по-рядко) и лудницата у тях трябва да е била пълна. Та за това и след защитата дадох своята диплома (на своите студенти издавам дипломи) на годеника й и на нея, поставяйки го на първо място (хайде де, у наше село мъжо е глава на семейството, па било и да е поляк), от което тя малко ми се обиди.

Няколко месеца по-късно пак се видяхме и младоженците ме поканиха на вечеря у тях. И тя се представи достойно: приготви една по-нашенска (или по-тяхна) мусака, отворихме по бутилка унгарско вино и всичко щеше да бъде весело, ако телевизора не беше включен, ако не показваха бомбандировките на Багдад, ако дядо й, баба й, лелите й не живееха три преки от президентският дворец, ако тя не подскачаше при всяко избухване на бомба там.