автор: fyon

В континенталния зáвет живея,
а отвънка вълни се разбиват
и балконът става внезапно кеят
на широкия есенен прилив.

Какво тъжно водорасло липата,
когато стъклата ми тънки
мие отвесно море от вятър,
от дъжд и дълбоко „отвънка”.

А пък „отвънка” е дума, която
те лекува от късогледство.
И ти измъква изпод краката
най-последната педя детство…

Но аз съм вътре… Ще сготвя нещо,
и ще строша очилата..
Кухнята, печка, булгур и леща.
И аз, с гръб към стъклата…