автор: rumpel

Отнейде чух, че вторник е зелен,
дори когато вън клони към зима.
Пристига той - бъбрив и пременен.
Добре е, че в живота ни го има,
дори когато с порив търпелив
показва ни, че всячески сме прави,
ако го помним делнично игрив,
а всъщност той с водите си ни дави.

Отнейде чух, че вторникът е син,
дори когато вън клони към есен.
Боите си разбърква, вместо грим.
Към своето вълшебство ни пренесе,
в което е забъркал чудеса
с ръката талантлива на художник.
Сравнени с него дните ни не са
разбъркани и даже невъзможни.

Отнейде чух, че вторникът е жълт,
дори когато вън клони към пролет.
Разбира се, че с радост би могъл
да е радиков пух, а не такъв - тополов.
И би могъл внезапен като залп
в ушите глухота да предизвика.
Той всъщност твърд е - камъче базалт
и нежен - като дъхава иглика.

Отнейде чух, че вторникът е бял,
дори когато вън клони към лято.
През всичките сезони оцелял
той взира се от поста си на дата.
Дванадесета цифра щом смени
се пъчи суеверен върху ринга.
Невидим е сред много други дни
и много често даже не броим го.