автор: apostola

Листа от чувства пожълтели
застилат живите алеи.
Летят от облаците спрели
и сълзи, като полилеи.

И лято слънцето отведе
далеч зад слънчеви предели.
Челото си небето сведе
над празничните ни недели.

И дни, и нощи пак се свиха
във шепичката на мъглата.
На юг и птиците се скриха...
Остана на студа иглата.

Луната вечер жълта свети
и златни сенки тя простира.
Звездите пращат ни привети.
Врабче за зима репетира.