автор: durak

Сложил съм осем лева настрана.
Изведох гаджето навън.
Купих й шоколадови яйца.
На мене си купих локум.

Тя дъвчи шоколада с жар,
в очите й се появи нега.
Локумът ми пък беше стар,
май си счупих и зъба.

- Пуснали са филм жесток –
каза тя, държейки малкия сюрприз –
С оня дет му викаха The Rock.
Хайде, заведи ме, please.

Заведи ме, лесно е да се рече,
ала вече сдъвкахме бюджета жалък.
В джобчето ми дрънкат само левче-две,
по кината вече не минавам и за малък.

- Тез американски филми зарежи –
викам й с надежда страстна. –
Те не галят нашите влюбени души,
там кърваво насилие властва.

После й посочих аз небето,
с облаците бели и чудати.
Те някъде сега оглеждат се в морето
и прелитат над могъщите Карпати.

- На танци да отидем, кво ще кажеш? –
след кратък взор нагоре рече. –
После може даже да намажеш –
и свали си синьото елече.

Аз въздъхнах при вида на едрата й гръд,
радостно вълнение в мен се загнезди.
Нищо не стои сега на моя път,
танците са без пари, нали?

Тук не ставало въпрос обаче,
за танци под откритото небе.
Тя си иска дискотека или барче,
да се кълчи сред човешкото море.

Леле, туй не е по моите сили,
там даже входът се заплаща.
Накъде с моите левчета кирливи?
После и трамвая трябва да се хваща.

- Остави ги тия дупки задимени,
претъпкани с воняща сган.
Нима ще се почувстваме уединени,
в един такъв неромантичен хан?

Тя синьото елече пак си сложи.
Намръщи се на моя зов.
С поглед, който сваля кожи
заговори ми със глас суров:

- Тогава заведи ме на кафенце.
Сещаш се, кат Киро, гаджето на Фани.
На някое шикозно местенце,
да видят, че и ние сме отбрани.

Кафенце, ама няма как.
Ще трябва да увъртам, срам не срам.
Обърнах се и сложих крак връз крак
и заговорих с поетичен плам:

- Кому са нужни кожени кресла?
Кому е нужна музика от тонколони?
Когато облаците плават със невидими весла.
Когато птичи пеят сред дървесни клони.

Тя нацупи устата си сладка.
Стана рязко, а пък аз разбрах –
виждам за последно кожата й гладка,
любовта ни се превърна в прах.

- Ти не си за мене мъж –
каза тя, без капка жал. –
Не ме заведе на почивка ни веднъж.
Сбогом казвам ти, педал!

Тръгна си, остави ме самичък.
Премина през живота ми като комета.
Поредната не оценила колко съм добричък.
Поредната не чула в мен поета.

Такъв съм аз, вечен кутсузлия!
Сега танцува нейде моята самодива
със някой момък паралия,
но уви, за бедния природата е по-красива.


КРАЙ