автор: tanq_mezeva

Опиши ми душата, сърце.
Нареди най-красивите думи,
като в песен на волно врабче,
припомни всички спомени в рими.
Разкажи за крайморския бряг,
в който босо момиченце тичах,
за мечтите ми детски и как
в цветни книжки, аз приказки сричах.
Припомни за любовния блян,
за най-чистите първи целувки.
Как отдадох те тебе, без свян,
на човека любим, без преструвки.
А после сърце... продължи
по пътеките зрели за двама,
за децата - от радост сълзи,
рожби свидни, за тате и мама.
И стигни до жестокия миг,
в който ти ужасено в бездумие
спря да биеш, а после със вик
изкрещя: "Боже, що за безумие
да отнемеш от майка дете,
да разкъсаш плътта на парчета..."

Отпиши ми душата, сърце
или в ритъм изплаквай я, клета!