автор: apostola

Пред мене пътищата бяха много.
Избрах си този, в който днес вървя.
С едно неписано за мене лого
до днес си мисля, че ми провървя.

Посрещах дни за мене отредени.
Изстисквах всеки, като зрял лимон.
И те- в календара подредени,
ме водеха и от сезон в сезон.

Над мене и съдбата зорко бдеше.
На мене слънцето ми даде знак.
И всяко зло в очите ме бодеше.
Доброто пък ми беше ален мак.

След всяка мъжка крачка аз откривах
за мен незнйния и тайнствен свят.
И трудности от себе си не скривах.
Не съм потъпквал цъфналия цвят.

И радвах се на лист, и на тревица,
на всяка нощ след трудовия ден.
Сънувах в нощите една девица,
която боса ходеше пред мен.

И ме превеждаше през слънчогледи,
и в нивите, засяти със жита.
Превеждаше ме покрай сенки бледи
и на живота през живите сита.

И днес вървя спокойно все нататък
по пътя от съдбата ми чертан.
А на живота късия остатък
със светъл ореол е очертан.