автор: kristi

Прощавам се,
но не е прошка.
Измислям приказки,
а не е приказно.
Душата ми,
отдавна потрошена
от нежните мелодии
на умъртвяващи я думи
си дири коловозите,
в които
битуващата тя да оцелее
след нощите,
след дирите, оставени
в капана на живота;
след ритъма
на онзи тъжен саксофон,
раздвижил
черните бедра на
самотата.
Прощавам се...