автор: sradev

(приказка за младши научни сътрудници - превод от физически японски)

Един ден на нямането на котката на Шрьодингер му омръзна да си играе на котка и мишка с имането и избяга от стаята. Къде?
Ами отиде в родния си дом - пещерата на Платон.
Добре, ама там пълно до дупка с еднорози, свинксове, таласъми и всякакви безкопитни и мултикопитни животинки.
Та много преди това там беше дошла и усмивката на котарака на Доджсън и като видя нямането - веднага го лапна.
През това време на имането на котката на Шрьодингер му стана мъчно да седи непрекъснато в тая глупава стая и тръгна към Пещерата.
За приключенията на имането - ще разкажем друг път.
Е, стигна имането до пещерата, но се престраши да влезне, защото в пещерата се мотаеха разни нямания, а имането се бои от нямане. Поиска му се да нахрани нямането на котката, ама тия нямания в пещерата не му вдъхнаха хранително доверие и за това реши, че трябва да го храни със сенки.
Приседна имането пред пещерата и с лапичките направи сенки на пиленца, зайченца, магаренца, мишленца .... и дори крокодил.
Вместо нямането на котката да хапне тези вкуснотии, по-бързата усмивка на котарака излапа всичките сенки.
Но тъй като усмивката вече бе лапнала нямането на котката, то и нямането не остана гладно.

Което и трябваше да се докаже.

Следствие: Теоремата важи и за чорапа на Айнщайн.

Забележка: Обратното в никакъв случай не е вярно.