Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: DarkLady
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14041

Онлайн са:
Анонимни: 722
ХуЛитери: 10
Всичко: 732

Онлайн сега:
:: rajsun
:: Marta
:: Patrizzia
:: esteban
:: Albatros
:: pastirka
:: Georgina
:: edelweiss_95
:: mig
:: abonat

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Февруари 2023 »»

П В С Ч П С Н
    12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаКогато в пълнолуние луната
раздел: Поезия
автор: angar

VI.
Когато в пълнолуние луната,
на зверове, на риби и звезди,
потайните пътеки освети,
и тръгва всичко живо на земята,
по някакъв могъщ, предвечен зов,
да търси свобода или любов,
майорът тихо се измъква през вратата.

Отива до портала със колата,
а после, със началник караула,
от пост към пост два часа ще вървят,
и всички постове ще проверят.

Със «Стой! Кой идва?» ги посреща часовият.
Началника допуска най-напред,
след туй на командира идва ред.
Последният спокойно приближава
и «Как е поста?» се осведомява.
Машините, печатите оглежда.
Тук изведнъж и тримата съглеждат,
на лунните лъчи във светлината,
как някой цепи право през нивята.

Той на вика на часовия «Кой ...?»,
самоуверено отвръща: «Свой!».
Ала видът му мигом се смалява,
когато командира си познава.

Човек с каквото най-много се хвали,
с това обикновено се проваля.
Ако е щурман – той ще се изгуби.
«Заместник по летателната част» -
най-тежка предпоставка ще направи.
Ако е «Замполит» - ще се забрави.
А «ВСС»* пък бомби ще стовари
пред полигона, в някои кошари!
«Началник щаба» дълго ще се чуди,
как може документ да си загуби,
а на самоотлъчките е цар
най-често някой комсомолски секретар.

Докато случаят се изяснява,
и тука четвърт час се изпарява.

Майорът тръгва и към друг обект.
Тук насред пътя му изниква силует
със полушуба, пушка и каскет.
Пазач от АПК*-то се оказа.
Позна майора и сърдечно каза:

- Майоре командире, добра среща!
Да бях те търсил, тъй не бих те срещнал!

И после нашироко заразказва,
че ей това е нива слънчоглед,
че АПК* е на стопанска сметка,
но край оградата, във всеки ред,
на много пити е видяна сметката ..!

Какво ли може да му отговори?
Не му е работа с пазач да спори.
Пазачът спи, а караул не спи!
И значи денонощно се яде!
И все от български юначни синове!

Ще провери, ще види, ще накаже,
но и пазачът е добре да каже
на АПК – да се съобразява
какво покрай казармата засява.
За слънчоглед и за бостан не става.
Добре е ечемик – с бодлив осил,
или пък тревна смеска, но тревата
да бъде непригодна за салата!

Той изморен във вкъщи се прибира,
но колкото и силно да напира
и колкото и дълго да се мъчи –
вратата си не може да отключи!

Съпругата му беше прелест! Фея!
Но напоследък нещо ставаше със нея.
От климактериум ли подранил,
или от пубертет неуталожен –
характерът й стана невъзможен.

Тя през нощта внезапно се събуди.
Че е сама в леглото – се учуди.
Потърси го в останалите стаи.
Обърка се – защо да я остави?

В миг от догадка цяла запламтя!
Тя своя ключ в ключалката постави
и на «заключено» го завъртя.

Майорът два-три пъти позвъни.
- Напразно!
- Моля те, Наташа, отвори!

Но злобно съскане се чу оттатък:
- Там, откъдето идваш, пак върви!
Или пък лягай, като куче, пред вратата!

Той от обида чак се залюля!
Ала сдържа гнева си, не преля!
Не блъсна с рамо, не строши вратата!
Не се повлече по акъла на жената!

Обидата ще стихне като вятър –
защо да правят на съседите театър?
Не трябва с луд и с бесен да се спори!

Реши проверката на караула да повтори.

И сума нарушения разкри.
И туй, което от курсантските години,
не беше във живота си видял –
видя и часови на пост заспал!

Той, както уставът и службата налага,
наказа всички, както се полага!

------
«ВСС» - началник на въздушно стрелковата служба в полка.
АПК – Агропромишлен комплекс
__________________________
Припомних си нещо от миналото, а с него и поемата си "Командир", 1982 г.
Реших да покажа и този откъс от нея, тъй като тука не го намирам, а и в откъсите в книжката "Поповата щерка" го няма.


Публикувано от Administrator на 23.11.2013 @ 15:14:38 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   angar

Рейтинг за текст

Средна оценка: 3.66
Оценки: 3


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

09.02.2023 год. / 11:09:36 часа

добави твой текст
"Когато в пълнолуние луната" | Вход | 2 коментара (3 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Когато в пълнолуние луната
от mariposasenelalma на 24.11.2013 @ 23:47:55
(Профил | Изпрати бележка)
На мен ми хареса, разведри ме е ме усмихна.
Макар, че започва лирично, мисля, че щеше да стои добре в
"Хумор и сатира"- всъщност е весело и поучително.
Харесах си "Човек с каквото най-много се хвали
с това обикновено се проваля."
И накрая какво се оказа, Зад всяка мъжка победа или провал -
"шерше ла фам"!
Прави са французите! :)
Поздрави, Ангар!


Re: Когато в пълнолуние луната
от angar на 25.11.2013 @ 12:18:53
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg
Благодаря, Алма!
Французите са прави, наистина. И не само "зад всяка мъжка победа или провал", а за всичко е валидно това "Шерше ла фам"!
Подхожда и за "хумор" - заради лекия стил, в който е написано. Но по съдържание беше сериозно. И не просто звучи правдоподобно, а е самата правда.

]


Re: Когато в пълнолуние луната
от angar на 25.11.2013 @ 11:56:24
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg
Албатрос написа: "Казармени частушки. Текст няма. Мъртвородено." И му сложи единица.
Мислех да не се заяждаме повече, но не се получи.
Не знам какво против частушките може да имаш - частушките са лек и приятен жанр, запомнящи се, много са точни като наблюдения, богати са на съдържание и са винаги актуални.
И този ми текст не прилича на частушки - най-малкото, защото не е актуален. Впрочем една от причините да го постна беше любопитство - как ще се възприеме написаното за нещо, безвъзвратно отминало - военната служба. Ще се намери ли кой да го прочете.
Но този текст съвсем не е мъртвороден. И в него има три такива запомнящи се изречения, които звучат като поговорки.
Първото е: "Човек с каквото най-много се хвали, с това обикновено се проваля."
Второто е: "Обидата ще стихне като вятър - защо да правим за съседите театър".
Третото е: " Не трябва с луд и бесен да се спори."
Дори само тези три изречения са достатъчни за да оправдаят мястото, което текстът заема.
Отделно че е написано с лек хумор, че се чете леко, че въведението е поетично, и че случката е интересна.
Ти такова четивно и съдържателно нещо досега не си написал. Но по-нататък - дай Боже!