автор: Rodenavlotos

Виж, приятелю, бърбънът свърши отдавна. Налей.
Ако искаш да слушаш, в замяна ще чуеш история.
Да се влюбваш, играеш и лягаш в леглото недей,
ако някога срещнеш жената със името Глория.

Една чудно красива жена спря случайно до мен.
Аз почерпих я няколко малки набързо край бара.
Тя погледна ме право в очите със поглед зелен,
след което предложи да хвърляме карти и зарове.

Но когато тя скри във ръкава си кент флош роял,
а пък аз за последно за миза заложих душата си,
вече знаех- очите, които ме люшкат вълна са, не сал
и не подът под мен, а светът под нозете ми клати се.

Със Съдбата е грешка дори на шега да играеш комар.
Неразумно дори и веднъж да играеш „на вързано”.
Тя те гледа в очите и сменя за миг печелившия зар
и от бъдеще светло превръщаш се в минало бързо.

Оттогава, за чашка уиски, разказвам на някой глупак
тази моя и смешна, и толкова странна история.
Поучителна също, но сега на ухо ще ти кажа че пак
съм готов да се влюбя в жената, наречена Глория.