Ще ни срещне след време случаят -
почти същите, мъничко само поовехтeли,
аз - с поокършена палавост,
ти - с попритъпена фаталност.
Ще възкръснат рояци спомени -
дълго топлили ни, още по-дълго забравяни.
Ти ще пазиш късче усмивка,
аз - пропукана увереност.
В разговор за дребнички радости,
за успехи, провали, настоящи терзания,
ще откраднеш случайна ласка,
аз - неразумни мечтания.
После ще сбогуваме погледи,
премълчавайки необмислени обещания
в хладна вечерна действителност
на непризнати желания.