автор: hoodoo

Аз съм този, който дири отнетото, загубеното и забравеното. Диря го, защото то беше отнето заради мен. Аз съм този, който скита без път по сипеи и пустини, и се оглежда за това, което не му беше дадено.
Дори когато всичко ми говори, че няма да го намеря, аз продължавам да го търся. И при все че не го намирам, аз не се изморявам да го диря, защото без него не мога да направя нищо. Не мога и да си помисля да се откажа, защото търсенето се е превърнало в мой единствен избор. Без да съм върнал отнетото не мога да изпълня дълга си към тези, които ме следват.
Вървя напред през сипеи и тръни и отдавна не чувам гласовете на тези, които са ме избрали да ги водя. А ме избраха, защото доказах, че не желая доброто на себе си.
Дълго продължи бунтът ни. Бунт, който не остави място за тебе, Боже, на земята. Време е аз, главният виновник, да се срещна с теб. Затова стигнах до тези пустинни земи, където никой не стъпва. За да открия теб, Отнетия.
Отдавна осъзнах, че истинският Свръхчовек прави крачката свръх себе си, не за да се опълчи срещу Христос, а за да отговори на крачката, която ти, Боже, правиш чрез Христос към човека. Сега искам да бъда твой приятел. Макар и още да стискам кърваво острие в ръката си, знам, че ти ще имаш блага дума и за мен. Дума, която ще ме разтърси до дъното на съществото ми. Дума, която ще заглуши воя на съвестта ми, усилващ се при вида на всяко място, от което са те изгонили заради мен. Знам, че колкото повече Лошото се приближава към Доброто, толкова силата му отслабва, за да стигне накрая до катарзиса на срещата и своето преобразяване. Затова не мога да бъда никъде другаде освен близо до теб. Само там Лошото в мен ще бъде победено. Богочовекът ще прости на Свръхчовека и Свръхчовекът, получил с думата на прошката неговата благодат, ще прости на Богочовека, за да стане негов другар – socius Christi. Този променен човек ще има нова отговорност. Да намери тихо, спасително място, скрито зад вечнозелени чемшири и бръшлян, където да се грижи за Разпнатия, съсипан до крайност от свят, който очаква Свръхчовекът да застане на негово място.
Ако не взема този кръст, аз и тези, които ме следват ще скитаме обезумели от болка из сипеи и пустини завинаги. Без тебе, Боже, сме в ужаса на изгубено дете, плачещо сред тълпа от непознати в чужд град.