Ще стават чудеса. И с всичка сила
прииждат нови, интересни дни.
Българийо, Родино, Майко мила,
стани най-сетне и напред тръгни.
Историята помни дни на ярост
в безпаметно жестоки векове.
Ревниво крие древната ти младост.
Показва само чужди грехове…
Нещата като в сън се преповтарят.
Живеем във един и същи ден.
Какво ни е виновен календара,
че все ни подминава Диоген...
Че сме се сврели в себе си и дремем,
отдадени на стадния инстинкт.
Не, не така! Кога да се съвземем
е време вече да решим сами.
Стани най сетне! Твоя сън е свършил.
Ти никому и нищо не дължиш.
И двата края можеш да ги вържеш,
в борба със злото, не докато спиш.
Българийо!