автор: arhiloh

Сънят отмина. Пак съм същият,
какъвто бях преди.
Усмихвате се. Не се мръщите.
Доброто победи.

Сега пак крача в коловозите,
приличен и добър,
осъдил в себе си възторзите
завинаги на смърт.

Но няма, няма да ме зърнете
потръпващ в горък плач,
макар успели да превърнете
сърцето ми в палач.

Нещастен - може. Жалък - никога!
Затуй, любов, прости -
с изпросените тайно мигове
ти друг възнагради.

Аз искам те до мен, уверена,
със вдигнато чело
да срещаш погледите вперени
на множеството зло.

И аз да съм за теб опората -
и брат, и мъж, и бог,
да се обичаме пред хората,
не тайно, с график, в срок.

Не мога да остана. Тръгвам си.
Щастлива с друг бъди,
любов, обляна в кръв, изтръгната
от моите гърди.

А аз в пространствата, беззвездните,
ще се стопя без знак,
изплакал обичта си в песните,
далеч от твоя праг.