автор: rumpel

Ти това ли искаш, дяволе,
да съм твоя постоянно?
Пълниш ми очите с ядове,
а душата - с люти рани.

Няма как да хванеш птицата,
щом те гледа отвисоко.
Стихове са й зениците,
вятърът й е посока.

Искаш да я имаш? Повече
от преди си нейна болка.

Примири се, че съм повей...
Колкото ти давам - толкова!